Темата за роялти – концесионната такса върху добива на минерални ресурси логично вълнува обществата в територии, дарени от Бог с подземни богатства. Дискусии на тема размера на концесионното възнаграждение няма как да има в държави като Белгия например, които са бедни на полезни изкопаеми. Може да нямат природни богатства, но си имат европейски институции и централа на НАТО. За нас остава терзанието дали да вдигнем колосално концесионната такса и да изгоним всички добивни компании, включително българските; да оставим хиляди български семейства без препитание; да изгоним малкото останали млади и грамотни младежи, които искат да учат и работят в сферата на природните ресурси и единствените, които ще имат правилното отношение към екологосъобразно и устойчиво използване на тези ресурси.

За някои хора може стотиците милиони под формата на такси, данъци и осигуровки; десетките хиляди работни места, инфраструктура, детски градини, училища, музеи, библиотеки и много други социални придобивки в районите, където оперират минните компании да е нищожно, то аз искам да попитам: какво правите вие за обществото там? Държавата ли да направи?!? Какво прави държавата за запустелите региони, за мизерстващите, за бедните и неграмотните? Какво прави държавата с хилядите квадратни километри защитени територии по Натура 2000? Чудно ми е мнимите природозащитници знаят ли изобщо кои са ценните и застрашени видове и местообитания в България, кой и как реално се грижи за тях? Да, аз искам да ги опазим. Да, аз искам да оставим чиста и красива природа след нас. Но аз искам лицемерите, които ползват продуктите от минералните ресурси да слязат от автомобилите си, да оставят телефоните, компютрите, телевизорите и изобщо всичко, което ги заобикаля, защото почти във всичко са вложени подземни ресурси и едва тогава да критикуват, ако имат основание.

Разсъждавайки по-тези въпроси попаднах на доклад, изготвен от реномирани експерти от RMG (Raw Materials Group). Независимата компания, със седалище в Стокхолм, има 30 годишен опит в анализа на данни от световната геолого-проучвателна и минно-добивна дейност. Страните, включени в доклада са производители на злато в Европа (+ Турция), както и страните, световно признати като атрактивни за минни инвестиции.

От таблицата се вижда, че в доста държави от Европа няма концесионна такса. Такива са Финландия, Швеция, Великобритания, Гренландия, Австрия, Италия и Норвегия. В тези държави корпоративния данък е по-висок от този в България, но той засяга всички компании на дадената територия и е въпрос на друга дискусия.

Данните за България са за нови проекти, като роялти за съществуващите минни обекти е около 1,5 %.

Минно-добивния бизнес е дългосрочна инвестиция, която може да отнеме поне 10 години от голото поле, до началото на експлоатация на минералния ресурс. Значителни рискове трябва да бъдат поети още в най-ранния етап на инвестиционния проект. Компаниите са длъжни да поемат геоложки, технически и финансови рискове, както и да се изправят пред несигурноста, относно промените в цените на минералните суровини и техните продукти. Стабилността на данъчните нива, регламентите и законодателните условия са от първостепенно значение за всеки инвеститор.

 

Прекрасно е, че има интернет! Днес, лесно и бързо човек може да се добере до информация. Тя като цяло е навсякъде около нас, лошото е, че не всички умеем да я видим, да я проумеем, да я отсеем, да направим изводи и да се поучим.

Напоследък се затрупахме от анализатори, информатори, консултанти, експертАНТИ и още какви ли не „*атори” и „*анти”. Писна ми и отворих сайта на Националния статистически институт. Основна цел на този институт е: „Осигуряване на обективна, навременна и надеждна статистическа информация за икономическото, социалното и демографското развитие и за околната среда на национално и регионално равнище”. Склонен съм да му вярвам и задълбах в данните най-вече за състоянието на добивната промишленост в България. Ясно е, че добивната промишленост има огромно влиание върху икономиката на България, първо чрез създаване на добавена стойност при самия добив на минерални ресурси и второ при задоволяване на нуждата в други сектори от суровини.

През 2012 г. добивната и преработващата промишленост, енергетиката и водоснабдяването формират 24% от брутната добавена стойност в икономиката на страната. Добивната индустрия има по-голям дял в икономиката от всички останали сектори като търговията, финансовия сектор, селското стопанство, строителството, хотелиерството и ресорантьорството и т.н.

През 2012 г. в добивната промишленост са заети 25 хил. души, 77% от които работят в 18 големи предприятия от общо 382 в сектора. Заетите в добивната промишленост представляват за съжаление едва 1% от общия брой на заетите лица в икономиката. За съжаление, тъй като заплатите в сектора са едни от най-високите в страната. През 2012 г. средната годишна заплата на наетите лица в добивната промишленост е около 18 хил. лева, в пъти по-висока от заплатата на наетите в сектори като строителство (7 хил. лв.), транспорт (9 хил. лв.), хотелиерство и ресторантьорство (5 хил. лв.) и т.н.

Оборотът на предприятията в добивната промишленост възлиза на близо 3 милиарда лева през 2012 г. Брутната добавената стойност в икономиката по факторни цени на добивната промишленост възлиза на 1,7 милиарда лева през 2012 г. или около 3% от брутната добавена стойност в икономиката на България.

Въпреки негативната нагласа в обществото към тази индустрия, въпреки като цяло ужасната бизнес среда в България, въпреки световната икономическа нестабилност, добивната промишленост успява да създаде не малка част от брутния вътрешен продукт в страната, да задоволи вътрешните нуждите от суровини и да подсигури над 1/3 от общия ни износ.

The European Commission has identified a list of 14 economically important raw materials which are subject to a higher risk of supply interruption.

 One of reasons for this heightened supply risk is that most of the materials need to be imported from outside of the European Union. Supply risk may also be accentuated by the low substitutability and low recycling rates of the raw material itself.

The striving for discovery and development of deposits of these critical metals within the European Union is of utmost importance in the path towards the decarbonisation of the EU energy sector. These critical raw materials for European Union are the six rare earth elements: dysprosium (Dy), europium (Eu), terbium (Tb), yttrium (Y), praseodymium (Pr) and neodymium (Nd); seven elements: gallium (Ga), tellurium (Te), rhenium (Re), hafnium (Hf), germanium (Ge), platinum (Pt), indium (In) and the mineral graphite.

Fig. 1 Criticality ratings of shortlisted raw materials with their associated technology (European Commission report, 2013)

Increasing the primary supply of the critical metals is important to mitigating supply-chain bottlenecks. There is a growing demand for base and critical metals – for infrastructure in emerging markets and minor metals in electronics and clean technologies. Thus new demand is likely to continue to drive commodities markets for many years.

The investors must quickly to react to the need for and potential profit of new exploration and development projects. The EU is encouraging the development of new mines and refineries in Europe, in particular for heavy rare earth elements, tellurium and gallium. However opportunities are not limited purely to new mining projects. Existing reserves, old mines and tailings, offer significant potential.

Bulgaria ranks among the top three member states of the European Union, producing Cu and Au ores, which ores are known to host a large number of accessory minerals carrying the critical metals.

The European Commission has presented calls for projects worth more than €15 billion over the first two years under “Horizon 2020”. The funding is intended to help boost Europe’s knowledge-driven economy, and tackle issues that will make a difference in people’s lives.

What is „Horizon 2020”?

“Horizon 2020” is the biggest EU Research and Innovation programme ever with nearly €80 billion of funding available over 7 years (2014 to 2020). It promises more breakthroughs, discoveries and world-firsts by taking great ideas from the lab to the market.

“Horizon 2020” is open to everyone, with a simple structure that reduces red tape and time so participants can focus on what is really important. This approach makes sure new projects get off the ground quickly – and achieve results faster.

“Time to get to work. Funding from “Horizon 2020″ is crucial for the future of research and innovation in Europe,” said European Commissioner for Research, Innovation and Science Máire Geoghegan-Quinn. She said the funds should contribute to growth, jobs and better quality of life. In the program “Horizon 2020” bureaucratic procedures have been removed to make participation easier, I believe that with “Horizon 2020”, we can achieve even more at European level, bringing our brightest and best together to really tackle the societal grand challenges, while contributing to European economic recovery and growth – said the commissioner. She urged researchers, universities, businesses, including SMEs and others to get involved.

“Horizon 2020” grants with up to 100% funding of direct costs!

Calls in the 2014 budget alone are worth around €7.8 billion, with funding focused on the three key pillars of “Horizon 2020”:

Excellent Science: Around €3 billion, including €1.7 billion for grants from the European Research Council for top scientists and €800 million for Marie Skłodowska-Curie fellowships for younger researchers (see MEMO/13/1123).

Industrial Leadership: €1.8 billion to support Europe’s industrial leadership in areas like ICT, nanotechnologies, advanced manufacturing, robotics, biotechnologies and space.

Societal challenges: €2.8 billion for innovative projects addressing Horizon 2020’s seven societal challenges, broadly: health; agriculture, maritime and bioeconomy; energy; transport; climate action, environment, resource efficiency and raw materials; reflective societies; and security.

What are the objectives of the program?

• Responding to the economic crisis to invest in future jobs and growth
• Addressing people’s concerns about their livelihoods, safety and environment
• Strengthening the EU’s global position in research, innovation and technology

Participation in the program “Horizon 2020” is the avenue whereby your business will reach the coveted heights, in unity with European objectives!

If you have a business or scientific idea, innovation or social visions, if you are looking for financing or new horizons for your industrial, social or scientific initiatives or just want to start a business in Europe, and has insufficient funds, the program “Horizon 2020” is your solution.