Темата за роялти – концесионната такса върху добива на минерални ресурси логично вълнува обществата в територии, дарени от Бог с подземни богатства. Дискусии на тема размера на концесионното възнаграждение няма как да има в държави като Белгия например, които са бедни на полезни изкопаеми. Може да нямат природни богатства, но си имат европейски институции и централа на НАТО. За нас остава терзанието дали да вдигнем колосално концесионната такса и да изгоним всички добивни компании, включително българските; да оставим хиляди български семейства без препитание; да изгоним малкото останали млади и грамотни младежи, които искат да учат и работят в сферата на природните ресурси и единствените, които ще имат правилното отношение към екологосъобразно и устойчиво използване на тези ресурси.
За някои хора може стотиците милиони под формата на такси, данъци и осигуровки; десетките хиляди работни места, инфраструктура, детски градини, училища, музеи, библиотеки и много други социални придобивки в районите, където оперират минните компании да е нищожно, то аз искам да попитам: какво правите вие за обществото там? Държавата ли да направи?!? Какво прави държавата за запустелите региони, за мизерстващите, за бедните и неграмотните? Какво прави държавата с хилядите квадратни километри защитени територии по Натура 2000? Чудно ми е мнимите природозащитници знаят ли изобщо кои са ценните и застрашени видове и местообитания в България, кой и как реално се грижи за тях? Да, аз искам да ги опазим. Да, аз искам да оставим чиста и красива природа след нас. Но аз искам лицемерите, които ползват продуктите от минералните ресурси да слязат от автомобилите си, да оставят телефоните, компютрите, телевизорите и изобщо всичко, което ги заобикаля, защото почти във всичко са вложени подземни ресурси и едва тогава да критикуват, ако имат основание.
Разсъждавайки по-тези въпроси попаднах на доклад, изготвен от реномирани експерти от RMG (Raw Materials Group). Независимата компания, със седалище в Стокхолм, има 30 годишен опит в анализа на данни от световната геолого-проучвателна и минно-добивна дейност. Страните, включени в доклада са производители на злато в Европа (+ Турция), както и страните, световно признати като атрактивни за минни инвестиции.
От таблицата се вижда, че в доста държави от Европа няма концесионна такса. Такива са Финландия, Швеция, Великобритания, Гренландия, Австрия, Италия и Норвегия. В тези държави корпоративния данък е по-висок от този в България, но той засяга всички компании на дадената територия и е въпрос на друга дискусия.
Данните за България са за нови проекти, като роялти за съществуващите минни обекти е около 1,5 %.
Минно-добивния бизнес е дългосрочна инвестиция, която може да отнеме поне 10 години от голото поле, до началото на експлоатация на минералния ресурс. Значителни рискове трябва да бъдат поети още в най-ранния етап на инвестиционния проект. Компаниите са длъжни да поемат геоложки, технически и финансови рискове, както и да се изправят пред несигурноста, относно промените в цените на минералните суровини и техните продукти. Стабилността на данъчните нива, регламентите и законодателните условия са от първостепенно значение за всеки инвеститор.