„Когато порасна искам да бъда геолог!” – въодушевено изрече сина ми след, въпреки краткия ни разговор на тема скали и минерали. В ръка държеше парче розов калцит, а очите му блестяха и не можеше да отмести поглед от минерала сякаш бе най – красивото и най – ценно нещо на света. Аз също не снемах поглед, но от грейналото му лице. Знаех, че дори и най – големия диамант да беше пред него, то вълнението му щеше да е същото, защото благоволението пред магията на природата и разгадаването на чудните тайни на майката Земя, са част от човешката ни природа. При все, че сме толкова различни, във всеки от нас е спотаен един малък изследовател.

 Уважаеми читатели, наблюдатели и минувачи,

Аз съм щастлив човек! Щастлив съм, защото имам възможност свободно да пиша и споделям с Вас моите идеи, мисли и знания. Щастлив съм, защото съм натрупал известен опит и познания в областта на геологията, търсенето и проучването на минерални и енергийни ресурси, които с радост споделям със студенти, колеги и приятели.

Без познание сме като слепци сред море от вълшебни гледки. Човек е способен да види само това, което вече познава.

Моят призив към Вас е – бъдете внимателни към източниците на информация, бъдете будни за нови идеи и възможности, бъдете себе си и не се подвеждайте, бъдете задружни, но не част от „стадо”.

Надявам се, че ще мога да ви бъда полезен и интересен.

С Уважение,

д-р инж. Димитър Петров

асистент към катедра „Геология и проучване на полезни изкопаеми”

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София